article

December 16th, 2011
Заглавие — Таблоид
Кредит — Росен Такев
Ро: Представи се в пет думи!
Де: Деница Тонева — дизайнер и визуален артист.
Ро: Каква беше като дете?
Де: Сериозна, замислена, скучна, задръстена, консервтивна, ревнива, пристрастена към завлядаването на нови пространства и хора, заспиваща с атласи и глобус, амбициозна, тъпа и упорита.
Ро: Какво те вдъхновява?
Де: Живота и жените му. Понякога ме вдъхновява идеята да се събуждам върху маса или пиано около 10:03 в безвремието на красива и споделена пролет.
Ро: Как прекарваш свободното си време?
Де: Нямам свободно време, всичко се стича като мандарини и портокали.
Ро: Как се събуждаш? Как заспиваш?
Де: Спонтанно и нарочно.
Ро: Какво би те накрало да се усмихнеш?
Де: Настръхнала котешка опашка, метафори, ежедневна символика, купчина лъжи, звучащи като рози и орхидеи, изразът “тука горе е като рулетка и не знам какво ще излезе – два лимона или банан”.
Ро: Кое е твоето алтер его?
Де: Всички са на показ, няма нищо задно.
Ро: Какво е дизайн според теб и кое отличава добрия такъв?
Де: Дизайн е начинът, по който сервираш нещо привидно по-съществено. Добрият дизайн се плъзга с извивки на змия, която поглъща нарове всяка утрин, бавно и неизбежно по наклонената повърхност.
Ро: Как протича творческият процес при теб?
Де: Последователно и безразборно се редуват процесите на систематизиране на информацията, натрупване на абстрактност, изясняване на концепцията функционално и чисто като излъчване. Съпроводено от много бачкане малко след средата на този процес. Екзистенциални търсения и намирания по всяко време. Писма до бивши и бъдещи любовници в началото. Смесени чувства с преобладаващо задоволство в края. Хиляди безпосочни мисли и изпити чаши кафе, вино, фрапе, чай, ракия, бира, уиски и каквото друго има останало по стаите.
Ро: Какво цениш повече в дизайна, на който си свидетел, в сравнение с този, който създаваш?
Де: Изумителната последователност и изчерпателност.
Ро: Аспект от дизайна, на който отдаваш най-голямо значение в работата си?
Де: Комуникацията.
Ро: Мислиш ли, че имаш стил, как се е формирал той през годините?
Де: Да. Мисля, че се преобразува и трансформира плавно от едно в друго, но през цялото време носи лепкавото усещане за Деница Тонева.
Ро: Какво те прави продуктивна?
Де: Влюбването в неща и хора, съревнованието, предизвикателствата, вино със синьо сирене, работата, набиранията на лост късно вечер, кафе с мляко без захар, турско кафе на джезве без захар, бяло фрапе с малко захар, черен чай с мляко без захар, Florence and The Machine, думи след думи след думи, картинки до картинки.
Ро: Форма или функция, молив или компютър, кафе или чай?
Де: Форма. Компютър. Кафе.
Ро: Къде се намират границите?
Де: В средоточието на моята баналност.
Ро: Какво се случва с добрите идеи?
Де: Работят, скачат на въже под прозореца и ходят до тоалетна.
Ро: Какво (не) би променилa?
Де: Не бих променила котките, спонтанните въздишки, уханието на цветя и градиента на небето. Бих променила себе си.
Ро: Сигурна си в…?
Де: Ритъма на живота и във всички тия неща, към които периодично се връщаш, напомнящи на отдавна скроена рокля, в която се пъхаш за по две изречения или омлет.
Ро: Обръщаш внимание на…?
Де: Това как точно са позиционирани ръцете, краката, усмивките, направлението на погледа и мислите ми в пространството. И на хиляди други незначителни тънкажи.
Ро: Изкуството е…?
Де: Да обичаш всяко нещо, което правиш.

8.2011